Никола Начов е български учител, писател, историк, фолклорист и библиограф. Роден е на 20 септември 1859 г. в Калофер. Още като дете остава сирак и затова е отгледан от семейството на майка си. След като получава първоначалното си образование в родния си град, учи в Априловската гимназия в Габрово и завършва Пловдивската гимназия. През 1885 г. взема участие като доброволец в Сръбско-българската война. От 1886 г. работи като учител в Земеделското училище в Садово, а през 1891 г. с подкрепата на проф. Иван Шишманов е назначен за учител по литература в Първа софийска мъжка гимназия. Член на Правописната комисия при Министерството на народното просвещение (1895), основател на Калоферската културно-просветна дружба в София (1904 г.), член на Съюза на българските учени, писатели и художници (1917), член на Книжовния комитет на Славянска беседа (1920) и уредник на библиотеката на Софийския университет (1922-1928).

Дописен (1884) и действителен член (1906) на Българското книжовно дружество. През 1931 г. подарява на библиотеката около 300 български старопечатни книги, с които се поставя началото на колекция „Старопечатни книги в ЦБ на БАН (1806-1878)“.

Започва да публикува от 1886 г., като пише пътеписи, поеми, разкази и повести, свързани основно с народния бит и история. Автор е на редица исторически съчинения за културния живот през Възраждането („Калофер в миналото“, „Цариград като културен център на българите до 1877“, „Хаджи Найден Йоанович“), учебници, учебни помагала, студии, повести, езиковедски и етнографски изследвания („Екскурзия из нашата родна поезия“, „Студии върху стихосложението на нашите народни песни“), биографии на известни калоферци като Христо Ботев и Ботьо Петков и др. Има голяма роля за утвърждаването на българската научна библиография с трудовете си „Библиографически преглед на нашата математическа литература от самото й начало до края на 1886“, „Добавки и оправки към „Български книгопис за сто години“, „Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877“ и др. Работи и под псевдонима Нанчо Донкин.

Умира на 29 септември 1940 г. в София.