Карел Шкорпил е чешко-български археолог, музеен деятел и общественик. Роден е на 15 юли 1859 г. в гр. Високе Мито, Източна Чехия, който по това време е бил в раниците на Австрийската империя. Завършва гимназия в Пардубице, а после учи в Карловия университет и във Висшето техническо училище в Прага.
Пристига в България през 1881 г. и работи като гимназиален учител по математика, естествознание, технически науки и рисуване в Пловдив (1882 – 1886), Сливен (1886 – 1888), Варна (1888 – 1890 и 1894 – 1915), Русе и Велико Търново (1890 – 1894). Установява се във Варна, където е преподавател в Морското машинно училище и Търговската гимназия. От 1915 г. е несменяем директор на Варненския археологически музей.
Още докато работи като учител започва да се занимава сериозно с археология и постепенно развива сериозна научна дейност. През годините обикаля и описва старините в България. Самостоятелно или в сътрудничество с брат си Херман издава близо 150 научни труда, като 30 от тях са преведени и на чужди езици. Двамата са сред основателите и ръководителите на Варненското археологическо дружество и местния Археологически музей.
Участник в Научната експедиция в Добруджа през 1917 г., в рамките на която изследва старобългарските укрепителни валове и селища. През 1918 г. е командирован от Народния археологически музей да проучи некропола до с. Требенище край Охрид. През 1924 г. става инициатор и пръв председател на Археологическо сдружение „Българска старина“, което се занимава с организирането и провеждането на мащабни разкопки в Плиска, Мадара и Преслав.
През 1899 г. е избран за член-кореспондент на държавния Австрийски археологичен институт във Виена, а през 1918 г. и за дописен член на Българската академия на науките. От 1929 г. е почетен консул на Чехословакия в България.
Умира във Варна на 10 март 1944 г., като гробът му се намира в старата столица Плиска.
