Симеон Радев е виден български историограф, публицист, литературен критик и дипломат. Роден е на 19 януари 1879 г. в гр. Ресен, тогава в пределите на Османската империя. Първоначалното си образование получава в българските училища в родния си град, Охрид и Битоля. През 1898 г. завършва френския лицей „Галатасарай“ в Цариград, а четири години по-късно и право в Женева.

През 1895 г. е приет лично от Гоце Делчев във ВМОРО, като става член на местния комитет в Цариград и взема участие във връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско при посещението на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров в града през 1896 г. По време на обучението си в Швейцария се сближава с българските анархисти, които се включват в борбите за освобождението на Македония и Одринско, и участва в издаването на революционните вестници “L’effort“ и “Le mouvement macedonien”. Дейността му в македонското движение прекъсва след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание и гибелта на Гоце Делчев  през 1903 г.

От 1901 г. е редовен сътрудник на в. „Вечерна поща“, на който по-късно става съредактор (1903) и главен редактор (1905–1909). През 1905 г. заедно с Александър Балабанов започва да издава списание „Художник“, а през 1911–1912 г. основава всекидневника „Воля“.

Участва като доброволец в Балканската и Междусъюзническата война, за което е награден с орден „За храброст“ ІV степен. През 1913 г. е член на българската делегация за сключване на мирния договор в Букурещ. Пълномощен министър в Букурещ (1913–1916), Берн (1916–1917), Хага (1920–1921), Анкара (1923–1925), Вашингтон (1925–1933), Лондон (1935–1938) и Брюксел (1938–1940). Първи български делегат в Обществото на народите в Женева. В периода 1940–1944 г. е пълномощен министър на разположение в София. След 9 септември е уволнен и пенсиониран, като му е забранено да печата и да участва в обществени или политически дейности. В края на живота си работи основно над своите историографски трудове и спомени.

Отпечатва първия си разказ още в ученическа възраст, а в студентските си години сътрудничи на швейцарски вестници с публикации за родния македонски край. През годините публикува множество статии в различни български вестници, създава литературни портрети на известни родни писатели, автор е и на театрална и художествена критика. Несъмнено най-прочутото му произведение е историографското изследване в три тома „Строители на съвременна България“ (1910–1911). Сред другите му по-популярни трудове, отпечатани приживе или след смъртта му, са „Македония и българското възраждане в XIX в.“, „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени“, „Ранни спомени“, „Това, което видях от Балканската война“ и др.

Симеон Радев умира в София на 15 февруари 1967 г.