Стефан Лазаров Костов е български драматург и етнограф. Роден е на 30 март 1879 г. в София. През 1903 г. завършва славянска филология във Висшето училище в София, а след това работи като учител. През 1906 г. продължава образованието си във Виена и Германия. От 1909 г. е уредник, а от 1924 г. и директор на Народния етнографски музей в София. Като етнограф към Първа българска армия през Първата световна война прави проучвания в района на Вардарска Македония. Член (1923) и председател (1926) на Артистичния съвет на Народния театър. През 1927 г. за няколко месеца е също негов директор. От 1929 г. става дописен член на БАН. Член и подпредседател на Македонския научен институт.
Считан е за един от най-добрите български комедиографи във времето между двете световни войни. Започва да пише като публикува къси разкази и фейлетони в началото на века. Сътрудник на в. „Пряпорец“, „Нови дни“, „Весел Българан“, „Вечерна поща“, „Зора“, „Свбодна реч“, „Развигор“ и др, Първата му пиеса „Мъжемразка“ (1914) предизвиква сериозни вълнения в културните среди след премиерата си в Народния театър. Автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, като сред тях се открояват „Златната мина“ (1925), „Големанов“ (1928) и „Вражалец“ (1933), които продължават да се играят и до днес. Превежда чуждестранни пиеси от немски и френски език.
Междувременно през 1921 г. заедно с етнографа Антон В. Стоилов започва да издава сп. „Известия на Народния етнографски музей“. Автор е на поредица научни статии и студии в областта на етнологията като например „Изображенията на св. Георги в българския народен накит“ (1912), „Македонските уброси и сокаи“ (1925), „Старите къщи в Банско“ (1926), „Белодрешковци в Северозападна България“ (1932) и др.
Умира в София на 27 септември 1939 г.
