Никола Михов е известен български библиограф, икономист и културен деец.
Роден е на 6 март 1877 г. в Габрово. След като завършва Априловската гимназия, за няколко години работи като учител. По-късно следва биология и социология в Брюксел, където през 1900 г. се дипломира с докторат на тема „История на статистиката“. След като се завръща обратно в България е последователно учител по френски език във Велико Търново, Априловската гимназия и Първа мъжка гимназия в София и подпредседател на читалище „Априлов-Палаузов“.
През 1908 г. е назначен за поддиректор на Народната библиотека. Когато през 1911 г. директорът Пенчо Славейков е уволнен, Никола Михов написва статия в негова защита и подава оставка. По-късно през 1923 г. той самият отказва да заеме този пост.
В периода 1912-1918 г. участва като офицер във войните. През 1918 г. постъпва на работа в Търговско-индустриалната камара във Варна, а през 1923 г. заминава в чужбина, където дълги години работи в библиотеките на Мюнхен, Брюксел, Виена, Париж, Лондон, Марсилия и Женева. Там събира ценни данни за икономиката, демографската и културната история на България до Освобождението, както и за историята на Турция.
От 1938 до 1957 г. е преподавател във Висшия финансово-стопански институт в Свищов (днес Стопанска академия „Д. А. Ценов“). По покана на ректора помага за изграждането на библиотеката на училището „Д. А. Ценов“, в която оставя 17 тома научно-библиографско наследство и която днес носи неговото име. През 1947 г. за своите заслуги е избран за академик на БАН.
Първата библиография на Никола Михов е „Успехите на естествознанието през XIX век“ (1908). Сред най-значимите му трудове се нареждат „Библиографски източници за историята на Турция и България“ (4 тома, 1914 – 1934), „Населението на Турция и България през XVIII и XIX век – библиографски издирвания“ (5 тома, 1915 – 1967), „Библиография на статии от немски, английски, френски и италиански периодични издания за Турция и България“ (1938), „Принос към историята на българската търговия“ (6 тома, 1941 – 1970) и др.
Умира на 5 април 1962 г.