Елин Пелин (творчески псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) e български писател, известен като „певец на българското село“.

Роден е на 18 юли 1877 г. в с. Байлово, Софийска област. Образованието си получава в София, Златица, Панагюрище и Сливен. Първо учителства за кратко в родното си село, след което от 1899 г. се установява в София. През 1902 г. започва да издава месечното списание „Селска разговорка“. В периода 1902-1907 г. работи в Университетска библиотека, от 1910 до 1916 г. в хранилището на Народната библиотека в София, а от 1924 г. до пенсионирането си през 1944 г. е уредник на къщата-музей „Иван Вазов“.

Писателят умира в София на 3 декември 1949 г.

Започва да пише още в ученическите си години, като за първи път печата свои произведения през 1895 г. в сп. „Войнишка сбирка“. За първи път се подписва с творческия си псевдоним Елин Пелин през 1897 г., когато в сп. „Български преглед“ е отпечатано стихотворението му „Тихи тъги“. След като първоначално пише повече поезия, по-късно се насочва предимно към прозата. В литературата той остава със своите разкази и повести, посветени на българското село, бит и душевност. Сред най-известните му произведия се нареждат повестите „Гераците“, „Земя“, сборника с разкази „Под манастирската лоза“ и др. През 20-те и 30 –те години на XX в.писателят пише основно за деца, като именно през този период създава най-прочутите си и харесвани детски творби: романа „Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе“, неговото продължение „Ян Бибиян на луната“, „Трите баби“, „Дядовата ръкавичка“ и двуги сборници с приказки и стихове.