Спиридон Спасов Казанджиев е български психолог и философ.
Роден е на 23 декември 1882 г. в Севлиево. Първоначалното си образование получава в родния си град и Габрово. Следва славянска филология в Софийския университет, а после и философия в Лайпцигпри Вилхeлм Вунд. Впоследствие защитава докторат в Цюрихския университет.
Работи известно време като гимназиален учител в София и Русе. Взема участие като подпоручик и преводач на фронта във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. Доцент (1920), извънреден професор (1924), редовен професор (1948) в Софийския университет. Чете лекции по психология, логика, естетика и наука за религиозното съзнание. От 1920 до 1949 г. завежда Катедрата по систематична философия, а от 1926 до 1927 г. е декан на Историко-филологическия факултет.
Дописен член (1930), редовен член (1941), секретар (от 1947 научен секретар) (1942–1949) на БАН. Главен секретар на Министерството на народната просвета (1935–1936). През годините печата в списанията „Ново общество“, „Училищен преглед“, „Златорог“, „Дом и училище“, във вестниците „Народ“, „Съвременник“, в „ГСУ. Историко-филологически факултет“ и др. В периода 1924-1925 г. е сред редакторите на сп. „Златорог“. Трудовете му са в областта на общата, възрастовата, военната психология, философията, естетиката, логиката и литературната критика.
Умира на 13 май 1951 г. в София.
