Прочутият български математик акад. Любомир Чакалов е роден на 16 февруари 1886 г. в Самоков. Завършва средно образование в Пловдив, а през 1908 г. специалност „Математика и физика“ в Софийския университет. По-късно специализира в Лайпциг, Гьотинген, Париж и Неапол. Редовен асистент на проф. Емануил Йорданов (1908), доцент-ръководител на катедрата по висш анализ (1914). Извънреден (1919-1922) и впоследствие редовен професор в същата катедра до самото си пенсиониране през 1952 г. Декан на Физико-математическия факултет през 1923-1924г., а през 1943-1944г. е и ректор на университета.
Дописен (1925) и действителен член (1930) на БАН. Ковчежник на БАН (1939–1947). Член на физико-математическото дружество, както и на много чуждестранни научни общества. Член на Кралската чешка академия на науките, географското дружество в Лима, Варшавската академия на науките. Лауреат на Димитровската награда от 1951г., а през 1963г. получава званието „Народен деятел на културата“.
Умира на 11 септември 1963г. в София.
