Стоян Загорчинов е български писател. Роден е на 3 декември 1889 г. в Пловдив. През 1908 г. завършва гимназия в София, а след това следва история в Софийския университет (1908-1910) и история на философията и филологията в Женева и Ньошател, Швейцария (1910-1912). През 1915 г. се дипломира с история и френска филология в София.
Включва се като доброволец в Българската армия и участва във войните в периода 1912-1918 г. Работи като банков чиновник във Варна (1918-1919), учител по история в Морското машинно училище (1920-1925) и по френски във Военното училище в София (1925-1949).
За първи път публикува свое произведение през 1912 г. във в. „България“. През годините сътрудничи още на списанията „Съвременна мисъл“, „Българска мисъл“, „Хиперион“, „Съдба“, „Изкуство и критика“, в. „Балкански преглед“ и др. Взема участие в редакцията на в. „Литературен фронт“ и сп. „Септември“.
През 1926 г. излиза от печат историческата повест „Легенда за света София“. Другите му най-известните творби са трилогията „Ден последен – ден Господен“ („Отроци“, „Иноци“ и „Юнаци“) (1931-1934) и романът „Празник в Бояна“ (1950). Автор е още на едноактната драматическа игра „Първата сълза на Дон Жуан“ (1938), пиесите „Байрактарят“ (1950), „Майка“ (1964), „Горски пътник“, „Любов и подвиг“, „Пленникът от Мундрага“ (1965), сборника със статии, очерци и портрети „Бразди“ (1956), историческия роман „Ивайло“ (1962) и др. Носител на званието „Заслужил деятел на културата“ (1966).
Умира на 31 януари 1969 г. в София.
