Отбелязва се в неделята след Лазаровден. В народния календар празникът се нарича още Цветоносна неделя, Връбница или Куклин ден. На този ден се празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим.
На Цветница се извършва важен ритуал за момите-лазарки – т.нар. кумичене. Девойките се събират и потеглят заедно към реката. Тя е задължителен елемент в обреда и лазарките трябва да стигнат до нея независимо колко далеч e. За кумиченето всяка една от тях приготвя специален обреден хляб, който в различните краища на страната се нарича кукла, кравай или колак. Девойките носят хляба си увит в чиста кърпа и с песен се отправят към реката. Там избират място с по-спокойно течение, изрязват тънка коричка от хляба и я пускат във водата. Момата, чиято коричка излезе начело, бива провъзгласявана от останалите за кумица (кръстница) на лазарките. На някои места кумиченето се извършва с върбови венци и доста по-рядко с ладийки от папур. След като кумицата е определена, лазарките могат да празнуват, тъй като се смята, че вече са защитени от страшния змей, който преди това е можел да долети от небето и да отвлече някоя от тях. В знак на уважение към кумицата останалите девойки говеят, т.е. не разговорят с нея до Великден.
След приключването на обреда край реката всички се завръщат, предвождани от кумицата. В нейния дом момите са гощавани от семейството ѝ – на двора (ако времето е слънчево) или вътре в къщата (ако вали дъжд). На трапезата всички ядат попара, приготвена от обредните хлябове, а накрая играят специално хоро и изпълняват обредни песни. Ритуалът завършва с песни, посветени на всички девойки, които са били кумици, и на техните възлюбени, насядали във втори кръг около тях.
Можете да се запознаете с множество интересни детайли на обреда, както и с автентични текстове на песни в „Народна вѣра и религиозни народни обичаи“, с. 399–403, от Дигиталната ни колекция „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина“: https://bit.ly/3bb1bGt.