На 18 октомври 2023 г. пред Унгарския културен институт на ул. „6-ти септември“ беше открита паметна плоча на видния унгарски учен Геза Фехер. Официални гости на събитието бяха председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски и Н. Пр. Миклош Борош, извънреден и пълномощен посланик на Унгария в България. Сред присъстващите бяха и д-р Силвия Найденова, директор на Централната библиотека на БАН, както и други нейни представители. След откриването директорът на Унгарския културен институт Сандра Мишкеди покани гостите в сградата, където проф. Пенка Пейковска от Института за исторически изследвания представи накратко живота и научната дейност на проф. Геза Фехер.

Професор Геза Фехер (04.08.1890–10.04.1955) е унгарски археолог, историк, антрополог, филолог-византолог и тюрколог, чуждестранен член на БАН (1943). Един от основоположниците на прабългаристиката. От 1922 до 1944 г. живее в България. Взема участие в археологическите разкопки в Абоба-Плиска, Преслав, Мумджилар, Енидже, Свещари. Проучва основно Мадарския конник. Носител на българския орден „За наука и изкуство“ (1927) и на награда от цар Борис Трети (1934). Член на Българския археологически институт (1924).

С научните си разработки, обнародвани не само на български и унгарски език, но също на немски и френски, Геза Фехер има изключителни заслуги за формирането на българо-унгарските научни и културни взаимоотношения, за създаването в Европа на широк обществен интерес към прабългарите. Той е сред най-важните фактори за откриването на Унгарски институт в София за подготовката на унгарско-българската културна спогодба от 1941 г.

Основните трудове на Геза Фехер са: „Надписът на Мадарския конник“ (1928), „Писмени паметници на прабългарите в Мадара“ (1934), „Военното дело на прабългарите“ (1938), „Облеклото и оръжието на старата българска войска“ (1939), „Ролята и културата на прабългарите“ (1941).

Трудовете на изтъкнатия унгарски археолог проф. Геза Фехер – монографии, статии, студии на български, унгарски, немски и други езици, както и редактирани от него издания, се съхраняват във фонда на Централната библиотека на Българската академия на науките.

През 2020 г., по време на откриването на изложбата „Професор Геза Фехер – вдъхновен прабългарист“, подготвена от Централната библиотека на БАН, в разговор с директора на Унгарския културен институт възникна идеята за поставяне на паметна плоча на Геза Фехер, която да напомня на софиянци за изключителните му заслуги за развитието на българо-унгарските научни и културни отношения.

Тази идея беше осъществена и сега ние с удоволствие приветстваме откриването на паметната плоча на проф. Геза Фехер.