140 години от рождението на проф. д-р Петър Ников Попов
Проф. д-р Петър Ников Попов (познат повече като Петър Ников) [...]
Проф. д-р Петър Ников Попов (познат повече като Петър Ников) [...]
На 20 май в Галерия на открито „Градска градина“ пред [...]
Уилям Шекспир (1564–1616) е английски драматург и поет, считан за [...]
Имануел Кант е немски учен и философ, който поставя началото [...]
Стефан Лазаров Костов е български драматург и етнограф. Роден е на [...]
Николай Гогол е руски писател и комедиограф от украински произход. [...]
Кузман Шапкарев е български фолклорист, книжовник, учител и член на [...]
Михаил Маджаров е сред основателите и водачите на Народната партия в Източна Румелия. Депутат в Областното събрание (1880-1885) и в Постоянния комитет (1880) и директор на финансите (1884-1885). През 1886 г. е задържан по обвинение в съучастие в преврата срещу княз Александър Батенберг. След като бива освободен и изкарва две години в емиграция, се връща обратно в България и работи като адвокат и публицист. През този период участва със Стефан Бобчев в издаването на списанията „Юридически преглед“ (1893) и „Българска сбирка“ (1894). След свалянето на Стефан Стамболов става министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в кабинета на Константин Стоилов (1894-1899). Главен редактор на официалния орган на Народната партия в. „Мир“.
Симеон Радев е виден български историограф, публицист, литературен критик и дипломат. Роден е на 19 януари 1879 г. в гр. Ресен, тогава в пределите на Османската империя. Първоначалното си образование получава в българските училища в родния си град, Охрид и Битоля. През 1898 г. завършва френския лицей „Галатасарай“ в Цариград, а четири години по-късно и право в Женева.
Известният български литературен историк, критик, преводач и публицист проф. Александър Балабанов е роден на 18 януари 1879 г. в гр. Щип, който тогава се е намирал в пределите на Османската империя. Първоначално учи в българската гимназия в Солун, а по-късно в София. Заминава за Лайпциг със стипендия от Министерството на народното просвещение, където през 1904 г. завършва класическа филология.