Зарежда Събития

Именници:

Еньо, Яна, Янко

Яновден, Иван Бильобер, Иванден, Драгайка ­ в народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че който види сутрин рано окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и раждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. За това на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използуват за лек и магии през цялата година. През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея. В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магическата є сила се използва от магьосниците ­ бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедат в своите ниви. Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива , за да я намери житомамницата вече обрана. За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойката. На Еньовден, подобно на Нова Година и на Герговден, се гадае за здраве, женитба и плодородие. Еньовденските гадания се извършват в обичая надпяване на пръстен (или китка), който наподобява Ладуването, а в Югоизточна България и в някои райони на Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая Еньова буля.
Като християнски празник Еньовден се свързва с рождението на св. Йоан Кръстител.

Споделете в любимата си социална мрежа!