Димчо Дебелянов е известен български поет и преводач.
Роден е на 28 март 1887 г. в Копривщица. След смъртта на баща му семейството се изселва в Пловдив при най-големия му брат Иван, където Дебелянов учи в Пловдивската мъжка гимназия. През 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, но после се премества в Историко-филологическия факултет, където следва само две години. Поради липса на средства не успява да осъществи желанието си да учи в чужбина.
В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран и взима участие в Балканската война като редник в Самоков. От септември 1913 г. до март 1914 г. прекарва в Школата за запасни офицери в Княжево. През 1915 г. е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война заминава като доброволец на фронта, макар да не е подлежал на мобилизация. Загива в сражение на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демирхисар. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му Копривщица.
Първите си стихотворения пише още като ученик в Пловдив, но после ги изгаря. През 1906 г. в сп. „Съвременност“ са отпечатани и първите му творби. Сътрудничи на сп. „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“, „Отечество“, „Смях“, „Звено“, „Листопад“, „Барабан“ и др. издания. Заедно с Димитър Подвързвачов през 1910 г. съставя и редактира „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам“. През 1914 г. е съредактор в сп. „Звено“. Самостоятелно научава френски и руски език и успешно превежда творби от Молиер, Ан. Франс, Ж. Мореас, П. Луис, С. Позняков, У. Шекспир и др.
