Вие сте тук: Начало » За нас » История
Действия към документ

Кратка история

Последна промяна 2017-01-23 10:03
 

Централната библиотека на Българската академия на науките е първата научна библиотека в България. 


1869

На 12 октомври в гр. Браила, Румъния, се основава Българското книжовно дружество (БКД) и неговата книжовна сбирка – Дружествената библиотека, със задачи да изгражда фонд от "всички книги, вестници и пр., които са излизали до сега и излизат на български"; "да прави сбирки от разни стари български и чужди книги, ръкописи, пари и други подобни знаменитости"; "да набавя списания, вестници и пр. на разни езици, от които ще има нужда за пълното извършване на своите действия и дела, както и такива, в които се говори основно за българския народ и отечество" (Устав на БКД, 1869 г.)
За уредник на библиотеката е определен Васил Д. Стоянов – основател и деловодител на Дружеството.

 

 

1870

Начало на изграждане на библиотечния фонд. Постъпват първите дарения, направени от научни институции и частни лица – славянските благотворителни комитети в Москва, Санкт-Петербург и Одеса, Парижкия комитет за безплатно изпращане на френски книги на славяни и румъни, Ст. Д. Тошкович, проф. Николай Кужба, проф. Марин Дринов и др.
Установяват се първите международни обменни връзки с библиотеки в чужбина – Матица чешка, Киевската семинария, Британския музей, Краковската академия на науките, Сръбското научно дружество, Националната библиотека в Париж и др.
Започва издаването на "Периодическо списание на Българското книжовно дружество"; 

 

 

1873

Васил Друмев, действителен и почетен член и основател на БКД, поема ръководството на Библиотеката за шест месеца. Той съставя опис от 43 страници, който представлява първата инвентарна книга на книжовното имущество на Дружеството.
От средата на 1873 г. за Библиотеката отговаря деловодителят на БКД Тодор Пеев. Той разширява международните връзки с френски културни и научни институции.

 

 

1878

През декември след Освобождението на България Библиотеката се пренася от гр. Браила в София от Тодор Икономов, спомагателен, дописен и редовен член на БКД и пълномощник на Отдела на просвещението.
Библиотечният фонд наброява 4026 т., от които 2761 т. книги и 1265 т. периодични издания;

 

 

1879

През юли библиотеката и архивът на БКД се установяват в София.

 

 

1882

Народната библиотека прави дарение 149 т. книги, подбрани лично от Васил Златарски и от Тодор Пеев.

 

 

1882-1884

За библиотекар на Привременния управителен комитет е избран Георги Златарски, дописен и редовен член на БКД.

 

 

1897

Съставя се първият азбучен картотечен каталог на книжовното имущество, т. е. първият фишов каталог. Въвежда се заемане на книги с "разписка".
Създава се специален отдел за България в справочната сбирка на Ватиканската апостолическа библиотека на основание на изпращаното по обмен “Периодическо списание на Българското книжовно дружество”.

 

 

1898

За уредник на Библиотеката е избран Александър Теодоров-Балан, дописен и редовен член, главен деловодител на БКД.
Библиотечният фонд е пренареден, като "важни и съвременни съчинения" се поставят на "видно за читателите място".

 

 

1902-1908

Подвързват се периодичните издания. Подарените лични библиотеки се обособяват в отделни сбирки;
Библиотеката е преместена в ново специално обзаведено помещение; 

 

 

1911

След преобразуването на БКД в БАН Библиотеката се преименува в Библиотека на Българската академия на науките.
Въвежда се задължително депозиране в Библиотеката на трудовете (или на техни отпечатъци) на всички членове на БАН. Библиотечният фонд е 7460 т.  

 

 

1913

Съставя се частичен систематичен каталог по системата на Ф. Зьонекен.

 

 

1914

Назначава се първият нещатен библиотекар със задача да организира каталозите.

 

 

1915

Назначава се първият щатен библиотекар писателят Рачо Стоянов за завеждащ Библиотеката. Библиотеката се премества в нова сграда.

 

 

1926

Създава се нов азбучен каталог, наречен основен.

 

 

1929

Библиотеката се организира в специално помещение в новопостроената сграда на БАН, където се намира и в момента.

 

 

1930

Завършва сигнирането и подреждането на библиотечния фонд.

 

 

1932

Прави се пръв опит за изработване на предметен каталог.

 

 

1936

Открива се академична читалня за професори и студенти, благодарение на дарението на акад. Стефан Панаретов. Според волята на дарителя читалнята е назована на неговото име.  

 

 

1939

По решение на Управителния съвет на Академията се съставя Комисия в състав: Стоян Аргиров, действителен член, ковчежник на БКД и БАН, Юрдан Трифонов, действителен член на БАН и Иван Пеев-Плачков, които да изработят "Правилник за читалнята "Акад. Стефан Панаретов".

 

 

1940

Учредява се първият четиричленен Библиотечен комитет с председател чл.-кор. Стоян Романски.
По решение на Управителния съвет на Академията се извършва ревизия - инвентаризация на наличността на академичния фонд. Установява се, че книжовното имущество възлиза на 44 098 т.
Съставя се първият топографски каталог на базата на азбучния (основния) каталог.
В службата за домашен прочит се въвежда картотека от заемни листове, наредени по дата на заемане на книгите.

 

 

1941

Съставят се нов азбучен каталог на книгите, първият азбучен каталог на периодичните издания, първата картотека на речници и енциклопедии.
Изработва се първата картотека на статии на членовете на Академията, публикувани в академични издания.

 

 

1942

Създава се първата филиална книжовна сбирка в "Служба за български речник" – научно поделение на Академията.  

 

 

1943

Библиотечният фонд се евакуира в с. Бистрица, Софийско, и се спасява от унищожение по време на бомбардировките над София през 1944 г.

 

 

1945

Библиотечният фонд се връща в сградата на БАН  и библиотеката се открива за посещение.

 

 

1947

Библиотеката придобива права на депозитна библиотека за националната издателска продукция.
Поставя се начало на изграждане на специалните библиотеки към академичните институти.
Назначава се първият директор на Библиотеката проф. Елена Савова.

 

 

1948

Библиотеката получава статут на Централна библиотека.
Поставя се начало на централизирано комплектуване и каталогизация. Пристъпва се към изграждане на централни азбучни и систематични каталози.

 

 

1949

Централната библиотека получава права на Научен институт на БАН.
Съставя се централен географски каталог на периодичните сборници, публикувани у нас и в чужбина.

 

 

1950

Начало на нова форма на читателско обслужване – ежеседмични изложби на новопостъпила литература.

 

 

1951

Създават се: отдел ”Институтски библиотеки”, отдел “Справочно-библиографски”, служба “Международен книгообмен”.

 

 

1952

Обособяват се фондове от старопечатни книги, дисертации, картографски, нотни и графични издания.
Начало на междубиблиотечно заемане и международно междубиблиотечно заемане на литература и на дейността за публикуване на сериите "Специална библиография" и “Биобиблиографии на български учени”.

 

 

1957

Централната библиотека придобива статут на Център на специалната библиография в България.
Учредява се първата "Координационна комисия по комплектуване".

 

 

1958

Създава се отдел “Научна и техническа информация и документация”.

 

 

1959

Начало на публикуване на периодичния сборник “Известия на Централната библиотека при Българската академия на науките”. 

 

 

1970

Централната библиотека получава статут на научноизследователски институт по библиотекознание, специална библиография и научна информация в областта на природните, математическите и обществените науки.

 

 

1972

Централната библиотека до 1992 г. е включена в структурата на научно обединение "Център за научна информация с Централна библиотека и Научния архив".

 

 

1975

Начало на публикуване на сборника  “Проблеми на специалните библиотеки”.

 

 

1979

Начало на автоматизация на библиотечно-библиографските процеси.

 

 

1992

За директор е избран доц. д-р Динчо Кръстев.
Централната библиотека получава статут на депозитна библиотека за изданията на Световната банка.
Установява се достъп до Интернет.

 

 

1993

Създава се отдел “Автоматизация на библиотечно-библиографските процеси”.

 

 

1995

Изгражда се компютърна локална мрежа.

 

 

1997

В Интернет се публикува страница на Централната библиотека http://www.cl.bas.bg.

 

 

2000

Изграждасе нова организационна структура на Централната библиотека. Създават се отдел "Управление на информационните ресурси" и сектор "Чуждестранна българистика". Начало на публикуване на изданието Българистика/Bulgarica.

 

 

2001

На 22 април централната библиотека сключва договор с израелската фирма ExLibris LtD за закупуване на интегрираната автоматизирана библиотечна система ALEPH500.

 

 

2002

Адаптира се интегрираната автоматизирана библиотечна система ALEPH500.
Начало на тестване на ALEPH500 за шестмесечен период.

 

 

2003

На 2 януари се внедрява интегрираната автоматизирана библиотечна система ALEPH500. Каталогизират се всички новопостъпващи библиотечни документи съгласно формат MARC21 (Mashing Readable Catalogue21) и AACR2 (Anglo-American Cataloging Rules. 2 ed.).
Започва обмен на данни с библиотеки в света – Конгресната библиотека на САЩ, Британската библиотека, Руската държавна библиотека, Центъра за дигитални информационни услуги в Израел и др.
Начало на първата цялостна инвентаризаци на библиотечните документи в Централна библиотека.

 

 

2004

Начало на ретроконверсия на библиотечни документи от фондовете на ЦБ.
Централната библиотека става методически център за разпространение на формата MARC21 в България.
Изгражда се електронен каталог на библиотечни документи от фонда на библиотеката на Софийския исторически музей на базата на автоматизираната библиотечна система BАSLIB.

 

 

2004

През декември започва дигитализацията на микрофилми на славянски ръкописи, получавани от Британската библиотека.

 

 

2005

Начало на съвместен проект на ЦБ с Института за литература на БАН и Британската библиотека "Машинночитаемо описание и каталог на средновековни ръкописи".
Начало на каталогизиране на копия - микрофилми, фотокопия, CD, DVD, на средновековни славянски ръкописи, съхранявани в библиотеки в България, Великобритания и Русия, и представяне в електронния каталог на Централната библиотека.
Начало на ретроконверсия на библиотечните документи в специалните библиотеки на БАН.

 

 

2006

Разширяване на логическата база данни на микрофилми на славянски ръкописи с такива на гръцки, сръбски, руски, румънски, латински, грузински, арменски, еврейски и др. езици.
Разработване на проект за представяне на художествените сбирки на български музеи на страницата на Централната библиотека на БАН на базата на автоматизираната библиотечна система BАSLIB.
Начало на изграждане на база данни на академици, член-кореспонденти и почетни членове на БАН (1869-2008).

 

 

2007

Централната библиотека сключва договор за сътрудничество с Online Computer Library Center (WORLDCAT).
Централната библиотека преминава към версия 16 на ALEPH500.
Начало на изграждане на дигитална библиотека от копия на славянски ръкописи.
Начало на ретроконверсия на колекциите на български периодични издания 1844-1944.
Започва издаването в електронен вид на "Информационен бюлетин на Централната библиотека на БАН".
Интерфейсът на Сводния онлайн каталог на библиотеките на БАН е преведен на български език.

2008

Завършва ретроконверсията на библиотечните документи от личната колекция на Феликс Каниц и на книгите от фонда на читалнята “Акад. Стефан Панаретов”.
Начало на ретроконверсия на колекциите от старопечатните книги 1806-1878 и на руски имперски книги 1700-1917.
Начало на дигитализация на колекциите от старопечатните книги 1806-1878 от фонда на Централната библиотека.

2009

Начало на сканирането на българските старопечатни издания до 1878 г.

2010

Създаден е триезичен сайт, отразяващ българската част от архива на италианския славист и полиглот Луиджи Салвини. 

2012

Начало на дигитализирането на български периодични издания 1844-1944.
Създаване на първите 300 дигитални обекта – 300 старопечатни книги от фонда на Централната библиотека.

2013Начало на дигитализирането на колекция "Феликс Каниц"  фонда на Централната библиотека.
2014Завършва ретроконверсията на библиотечните документи в ЦБ и специалните библиотеки на БАН.
2015

Завършва дигитализирането на 700 старопечатни книги 1806-1878 от фонда на Централната библиотека.
Завършва дигитализирането на 800 титулни страници от колекцията "Феликс Каниц" от фонда на Централната библиотека.
Завършва дигитализирането на в-к "Мир". Екпониране на първите 10 години в интернет пространството.
Начало на дигитализирането на всички издания на Българското книжовно дружество.


1040 София, ул. "15 ноември" 1   телефон: (02) 987 8966, факс: (02) 986 2500
Последна промяна: 21-09-2017
Real Time Web Analytics