Вие сте тук: Начало » календар » Герьовден
Навигация
« Октомври 2017 »
Не По Вт Ср Че Пе Съ
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31
 
Действия към документ

Герьовден

Какво Social Event
Кога 2010-05-06
от 00:00 до 23:55
Добавяне на събитието към календар vCal (Windows, Linux)
iCal (Mac OS X)
Последна промяна 2009-12-14 11:51
 

Именници

Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо 

Обредна трапеза

печено агне, обредни хлябове, прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, квасено мляко, мляко с ориз, пресен чесън, варено жито, баница с масло и сирене, свинска пача, яйца

Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън ­ чествува се в деня на християнския светец Георги, който в нар. представи е покровител на овчарите и стадата. В народният празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъкът. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще се издои първа, за агнето, което ще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото. С пролетна зеленина се окичват домът, кошарите, стопанските постройки, съдовете. Преди разсъмване овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на паша за кратко време. Когато се върнат след изгрева на слънцето се извършва обредно доене на овцете. На Герьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител (вж. Гергьовденски курбан). Приготвя се общоселска трапеза, която се прави “на зелено” в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите. Освен печеното агне тук се носят и др. обредни храни. Особено място на трапезата заема обредният Гергьовденски хляб. От осветената трапеза всяка жена раздава от всичко донесено от нея. По време на храненето се извършват интересни обредни практики. В Източна България младите булки стоят прави край трапезата, за “да стават високи конопите”. После хукват да бягат, а децата ги замерват с трохи хляб за плодородие. На други места замерват младоженците с бучки сирене за плодовитост. Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Със същата цел рано сутринта на празника здрави и болни се търкалят в росна трева или нива. За бъдещото плодородие на нивите всеки стопанин сутринта на празника отива на своя нива, обикаля я и заравя в средата великденско червено яйце. На места в Западна България палят на нивата от сламата, върху която е била подредена трапезата на Бъдни вечер. Според народните вярване Герьовден е един от празниците, на които чрез магии за обиране може да се вземе плода на нивите и млякото на добитъка. За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните. Не се дава назаем сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях. В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба (вж. Ладуване). На другия ден след Герьовден (наричан Разпус, Ранополия, Рани-поле) се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели.

Свети Великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла, като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен в 288 г. по времето на имп. Диоклетиан (284 ­ 305). Георги се превръща в образец на “идеалния воин-християнин” и светец-покровител на войната и войската. Нар. поверия и легенди приписват на св. Георги и ролята на змееборец и драконоборец. Именно този момент от битието на св. Георги е наложен от иконографията ­ ликът на Змеебореца и Драконобореца светец.


1040 София, ул. "15 ноември" 1   телефон: (02) 987 8966, факс: (02) 986 2500
Последна промяна: 24-10-2017
Real Time Web Analytics