Вие сте тук: Начало » календар » 4. XII. Варвара
Навигация
« Декември 2017 »
Не По Вт Ср Че Пе Съ
1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
31
 
Действия към документ

4. XII. Варвара

Какво Social Event
Кога 2010-12-04
от 00:00 до 23:55
Добавяне на събитието към календар vCal (Windows, Linux)
iCal (Mac OS X)
Последна промяна 2009-12-14 15:22
 

Именници

Варвара 

Обредна трапеза: в преметена стая, до прясно измазаното огнище на масата се нареждат медна питка, паничка с мед, сол, пипер, шише с вода

Варварица, Варваринден, Варвардан - в народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава". Тук в синтезиран вид е подсказано основното съдържание на обредността, типична за тези празници. На Варвара жените подготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварев гроздов сок с парченца тиква, патладжан и др. плодове) и ги раздават на пътниците, за да отнесат със себе си болестта. За омилостивяване на шарката вечерта срещу празника за нея се приготвя трапеза или се оставя през нощта медена питка на полица, за да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не напада децата. В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят оган, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек против дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия. В Кюстендилско момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки. В Южна България има обичай срещу Варвара да се слага обреден хляб (колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели осигуряването на плодородие и богат приплод на добитъка. На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се запазва и се запазва и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка. В Югоизточнота България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, за да се развъждат и запазват. В другите райони на страната празникът се свързва с обичая полязване (вж. Игнажден).


1040 София, ул. "15 ноември" 1   телефон: (02) 987 8966, факс: (02) 986 2500
Последна промяна: 18-11-2017
Real Time Web Analytics