Вие сте тук: Начало » календар » 1. I. Нова Година
Навигация
« Септември 2017 »
Не По Вт Ср Че Пе Съ
1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
 
Действия към документ

1. I. Нова Година

Какво Social Event
Кога 2010-01-01
от 00:00 до 23:55
Добавяне на събитието към календар vCal (Windows, Linux)
iCal (Mac OS X)
Последна промяна 2009-12-14 12:54
 

Именници

Васил, Василка 

Обредна трапеза: 

блюдо с варена свинска глава; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка); торта с елха, мед, жито, орехи, ошав

Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру ­ зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата ­ деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди с продуциращ характер. В общи линии те могат да се групират в 4 основни компонента ­ обредна трапеза, Сурвакане, дружини с маскирани лица и Ладуване. Вечерята срещу Нова Година е втората Кадена вечеря. Също така богата, както на Бъдни вечер, тя се отличава с блажни ястия. Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове (напр. боговица). След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на лемежа или на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и раздава на всички: по реда на възрастта им. Тавата с баницата се завърта 3 пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази “за Богородица”. Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Нова Година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината. Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството. Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увяхнало. С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата отново се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешника с пепелта от предишната кадена вечеря. Преди разсъмване започва обичаят сурвакане.

На 1 ян. църквата чествува и големия христ. мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330 ­ 379). Като епископ на Кесария Кападокийска (Мала Азия) воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на изочната. територии на Римската империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си “Велик”. На погребението му се стича цяла Кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му църквата го канонизира за светец и го чествува в деня на неговата смърт.


1040 София, ул. "15 ноември" 1   телефон: (02) 987 8966, факс: (02) 986 2500
Последна промяна: 14-12-2017
Real Time Web Analytics