BEGIN:VCALENDAR
VERSION:2.0
PRODID:-//Централна библиотека на Българската академия на науките - ECPv6.15.12.2//NONSGML v1.0//EN
CALSCALE:GREGORIAN
METHOD:PUBLISH
X-WR-CALNAME:Централна библиотека на Българската академия на науките
X-ORIGINAL-URL:http://cl.bas.bg
X-WR-CALDESC:Събития за Централна библиотека на Българската академия на науките
REFRESH-INTERVAL;VALUE=DURATION:PT1H
X-Robots-Tag:noindex
X-PUBLISHED-TTL:PT1H
BEGIN:VTIMEZONE
TZID:Europe/Helsinki
BEGIN:DAYLIGHT
TZOFFSETFROM:+0200
TZOFFSETTO:+0300
TZNAME:EEST
DTSTART:20250330T010000
END:DAYLIGHT
BEGIN:STANDARD
TZOFFSETFROM:+0300
TZOFFSETTO:+0200
TZNAME:EET
DTSTART:20251026T010000
END:STANDARD
BEGIN:DAYLIGHT
TZOFFSETFROM:+0200
TZOFFSETTO:+0300
TZNAME:EEST
DTSTART:20260329T010000
END:DAYLIGHT
BEGIN:STANDARD
TZOFFSETFROM:+0300
TZOFFSETTO:+0200
TZNAME:EET
DTSTART:20261025T010000
END:STANDARD
BEGIN:DAYLIGHT
TZOFFSETFROM:+0200
TZOFFSETTO:+0300
TZNAME:EEST
DTSTART:20270328T010000
END:DAYLIGHT
BEGIN:STANDARD
TZOFFSETFROM:+0300
TZOFFSETTO:+0200
TZNAME:EET
DTSTART:20271031T010000
END:STANDARD
END:VTIMEZONE
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260901
DTEND;VALUE=DATE:20260902
DTSTAMP:20260831T014402
CREATED:20180827T113759Z
LAST-MODIFIED:20260824T091921Z
UID:763-1788220800-1788307199@cl.bas.bg
SUMMARY:Симеоновден
DESCRIPTION:Именници: \nСимеон\, Марта \nОбредна трапеза: \nобредна питка\, варена кокошка \nВ народния календар се счита за начало на нова стопанска година\, затова се смята най-вече за земеделски празник. В навечерието му селяните носят семената за посев в църквата\, за да бъдат осветени. В зърното поставят стрък босилек\, червен конец с нанизани на него червени чушки\, плодове\, орехи\, сребърни монети и пепел от дървото\, горяло на Бъдни вечер. Сутринта на празника жените замесват пшенично тесто и правят питки\, с които захранват ритуално воловете и биволите\, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета\, които се нанизват на рогата им. В Северозападна България пред каруцата се коли петел (за “курбан на св. Симеон”). Орачите и сеячите са облечени празнично\, а жените обикалят около тях и ръсят жар\, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части ­ едното парче се хвърля на изток\, второто се дава на воловете\, третото се заравя в нивата\, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата. Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата\, за да не “излезе берекетът от дома”. Не се готви\, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата ­- ако е добър\, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът\, отивайки към нивата\, смята\, че ако срещне човек с “пълно”\, житото ще роди много зърно. В Западна България се счита\, че ако на Симеоновден е слънчево и топло\, такова ще е времето и през януари следващата година. В Пиринско се гадае каква ще е зимата. Обикновено на Симеоновден се брулят орехите\, затова понякога празникът се нарича и “Симеон брульо”.\nВ християнския календар Симеоновден се чествува в памет на св. Симеон Стълпник\, известен сред българите като “Симеон орач”. Според житието му той е роден в Мала Азия. На 18 г. постъпва в манастир\, но след това се усамотява\, като си построява каменна кула ­ затова е наречен “Стълпник”. Там умира на 103 години.
URL:http://cl.bas.bg/event/%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%b5%d0%be%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b4%d0%b5%d0%bd/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20260914
DTEND;VALUE=DATE:20260915
DTSTAMP:20260831T014402
CREATED:20200831T081552Z
LAST-MODIFIED:20260824T095526Z
UID:2505-1789344000-1789430399@cl.bas.bg
SUMMARY:Кръстовден
DESCRIPTION:Народен празник\, свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (13.XI.) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. В някои райони на страната той е наречен гроздоберник\, защото започва гроздоберът. В този ден се организират и общоселски събори\, на които колят курбан за здраве. Започват есенните седенки и активният предбрачен сезон. В Източна Тракия на тези седенки момците изпълняват обичая джамала (камила) ­ вж. Кукерски игри.\nНа този ден православната църква празнува един от своите най-важни и тържествени празници ­ “въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен”. Църквата извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен 4 пъти през годината.
URL:http://cl.bas.bg/event/%d0%ba%d1%80%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b4%d0%b5%d0%bd-2/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261014
DTEND;VALUE=DATE:20261015
DTSTAMP:20260831T014402
CREATED:20180827T112136Z
LAST-MODIFIED:20260824T091735Z
UID:753-1791936000-1792022399@cl.bas.bg
SUMMARY:Петковден
DESCRIPTION:Именници: \nПетко\, Петкана \nОбредна трапеза: \nмесо\, курбан чорба\, яхния с праз\, сарми от лозови листа \nПетки ­- народен празник\, свързан с някои предхристиянски елементи. В планинските райони на Петковден се извършват обреди\, които имат връзка с животновъдството. Овчарите пускат кочовете при овцете за оплождане. Докато трае оплождането\, жените не бива да подхващат никаква работа ­- не плетат и не шият\, не перат и не месят тесто\, за да се роди здрав добитък. След оплождането на овцете те изпичат пресни питки. Правят се семейно-родови курбани\, сборове и служби за здраве и за нова къща. За курбана жените носят хлябове\, вино\, ракия. Прави се обща трапеза\, която най-напред се прекадява и благославя от свещеника. Преди да се хранят\, жените си раздават една на друга парче хляб. На първия понеделник преди Петковден в Източна Тракия се изпълнява обичаят Господя църква -­ прави се общоселски курбан. Първата събота преди Петковден (кокоша църква\, бож дух) в жертва се принасят само кокошки. В съботата преди Петковден в някои райони е Петковската Задушница.\nВ християнската религия Преподобна Параскева-Петка Епивацка\, Търновска (X-XI в.) е светица и отшелничка\, родена в гр. Епиват\, Тракия. Мощите на светицата са един от трофеите\, които донася цар Иван Асен II след Клокотнишката битка. Налагането на култа към св. Петка провокира написването на редица литературни творби\, между които най-известно е житието на св. Петка\, дело на патриарх Евтимий.
URL:http://cl.bas.bg/event/%d0%bf%d0%b5%d1%82%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b4%d0%b5%d0%bd/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261026
DTEND;VALUE=DATE:20261027
DTSTAMP:20260831T014402
CREATED:20190909T081957Z
LAST-MODIFIED:20260824T095447Z
UID:1859-1792972800-1793059199@cl.bas.bg
SUMMARY:Димитровден
DESCRIPTION:Именници: Димитър\, Димитрина \nОбредна трапеза: пита с ябълки\, яхния от петел\, курбан от овче месо \nМитровден ­ в народните представи бележи началото на зимата. “Свети Георги лято носи\, свети Димитър ­ зима”. Св. Димитър язди червен кон и от брадата му се посипват първите снежинки. “Дойде ли Димитровден\, идва и снегът”. С този ден свършва традиционният период\, за който се наемат овчари\, говедари\, ратаи ­ от Гергьовден до Димитровден. На отделни места на следващия ден\, наричан разпус\, става разплащането с наемните работници. На Димитровден устройват курбани\, селски сборове и служби. В съботния ден преди празника е Димитровската Задушница. \nСв. Димитър Солунски е светец от Солун\, мъченик\, за чието застъпничество си съперничат гърци\, българи\, сърби и руси. Предполага се\, че е бил проконсул на Солун при имп. Диоклетиан и съуправителя му Максимилиан. Загива мъченически ок. 305-306 г. Според някои сръбски версии Димитър е беден войник\, роден в гр. Срем.
URL:http://cl.bas.bg/event/%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%82%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b4%d0%b5%d0%bd/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;TZID=Europe/Helsinki:20261028T000000
DTEND;TZID=Europe/Helsinki:20261028T000000
DTSTAMP:20260831T014402
CREATED:20221028T141810Z
LAST-MODIFIED:20260824T095406Z
UID:717-1793145600-1793145600@cl.bas.bg
SUMMARY:Сенковене
DESCRIPTION:Обсечене – според традиционните народни схващания на Сенковец „денят и нощта се стигат“\, т.е. стават равни по времетраене. Вярва се\, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите
URL:http://cl.bas.bg/event/%d1%81%d0%b5%d0%bd%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5-2/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261101
DTEND;VALUE=DATE:20261102
DTSTAMP:20260831T014402
CREATED:20180820T093521Z
LAST-MODIFIED:20260824T095639Z
UID:658-1793491200-1793577599@cl.bas.bg
SUMMARY:Ден на народните будители
DESCRIPTION:С окръжно №17743 от 28 юлий 1922 г. Министерството на народното просвещение определя 1 ноември за ден на народните будители
URL:http://cl.bas.bg/event/%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b1%d1%83%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261108
DTEND;VALUE=DATE:20261109
DTSTAMP:20260831T014402
CREATED:20230328T193934Z
LAST-MODIFIED:20260824T095216Z
UID:4241-1794096000-1794182399@cl.bas.bg
SUMMARY:Архангеловден
DESCRIPTION:Именници: \nАнгел\, Ангелина\, Михаил\, Гавраил\, Радка\, Райна\, Огнян\, Пламен\, Емилия\, Емил \nОбредна трапеза: \nобреден хляб\, червено вино\, овче месо \nАралангеловден\, Хрангелувден\, Рангеловден\, св. Рангел\, Събор на св. архангел Михаил ­ основната насоченост на обичаите през този ден и името на празника се определят от нар. вярване\, че св. Рангел е един от шестимата братя-юнаци\, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Той вади душата на човека и затова е наречен душевадник. В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца\, правят се обредни хлябове\, чиято пластика е сходна с тази на хлябовете\, приготвяни за погребение или помен. Най-често те се наричат Рангелово блюдо\, Рангелов ляп\, параклис. Най-възрастният в дома чупи обредния хляб на кръст\, полива го с вино и благославя: “Св.Архангеле\, св. Никола и вси светци\, помагайте ни\, почитаме Ви и сечем колач\, да се роди ръж до тавана!…”. Раздава се жито\, което всеки поема с две ръце ­ за да бъде изобилно\, и нарича: “Колкото зърна\, толкова купи и здраве”. С Архангеровден е свързана и една от най-големите задушници през годината ­ Рангеловата ЗАДУШНИЦА. На този ден се провежда тържествена служба в църквата\, след което започват гостуванията у именниците. На много места се организират селски сборове\, правят се служби за здраве. \nСпоред православната църква св. Михаил е един от седемте първенствуващи ангели\, които винаги стоят пред престола на Господа. В иконографията той се изобразява с копие в ръка\, тъпчещ с крака дявола. Архангел Михаил представя божието слово\, архангел Гавраил е носител на Божиите тайни\, Рафаил ­ лечител на недъзите\, Уриил ­ просветител на душите\, Салатиил е молител и застъпник пред Бога\, Иехудиил е прославящ Господа\, а Варахиил е подател на Божиите благословения. Ангелите са пазители на човешкия род\, а всеки човек получава с рождението си по един ангел ­ пазител.
URL:http://cl.bas.bg/event/%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b4%d0%b5%d0%bd/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261113
DTEND;VALUE=DATE:20261114
DTSTAMP:20260831T014402
CREATED:20180820T114936Z
LAST-MODIFIED:20260824T095325Z
UID:738-1794528000-1794614399@cl.bas.bg
SUMMARY:Мартинци
DESCRIPTION:Именници: \nМинчо\, Минка \nНа места в Западна България се празнуват за предпазване от вълци като най-таченият е средният ден\, наричан Мартиньок. В Плевенско на Мартинци се принася жертва черно пиле за предпазване от кокошата болест\, наречена Мрата\, Мратинци\, Мратиняк. Пилето се коли от най-старата жена вкъщи и то през прага на вратата или зад вратата. Главата\, краката\, перушината и воденичката на пилето се запазват и се използуват за лек. В народните представи нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември са много по-лоши от Мръсните дни\, защото през тях човек може да се разболее от различни болести.\nНа 14 ноември в християнския календар вярващите заговяват за започващия на 15 ноември Коледен пост\, който трае 40 дни.
URL:http://cl.bas.bg/event/%d0%bc%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b8%d0%bd%d1%86%d0%b8/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261113
DTEND;VALUE=DATE:20261114
DTSTAMP:20260831T014402
CREATED:20231113T103007Z
LAST-MODIFIED:20260824T095251Z
UID:4250-1794528000-1794614399@cl.bas.bg
SUMMARY:Вълчи празници
DESCRIPTION:Вучляци\, Въчи празници\, Вълкови деня\, Дзверини дни ­ почитат се три\, седем или девет дни\, за да бъдат запазени хората и стоката им от вълци. Този обичаен комплекс съдържа главно забрани и някои обредни действия в кръга на семейството\, които почиват на принципа на имитативната магия. През периода жените не работят с вълна\, тъй като ако нарушат тази забрана\, вълците ще изядат овцете. Не се крои и не се шие дреха на мъж\, за да не го изяде вълк\, ако го срещне на полето или в гората. Не се отварят ножици\, за да не се отварят устата на звяра. Не се решат и не чешат добитъка\, за да не си точат вълците зъбите. За да се предпазят от тях\, в навечерието на Вълчите празници\, жените връзват ножиците с червен конец или ги скриват\, заключват веригата на огнището с катинар. Лепят кал около огнището и зад вратата\, при което между мазачката и друга жена се води разговор: “Какво мажеш?”\, ­ “Мажа на вълците очите и устата”.  Жените зашиват мижешком полата на ризата си\, като застават зад кошарата. Когато мъжът тръгва към полето\, жената вдява зад гърба му три пъти игла с червен конец. Табу е името на вълка. За предпазване от вълци се празнува още на Трифонци\, през Мръсните дни (в Пиринския край)\, по-рядко на Йеремия (в Пловдивско)\, на Мартинци (в Западна България).
URL:http://cl.bas.bg/event/%d0%b2%d1%8a%d0%bb%d1%87%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261114
DTEND;VALUE=DATE:20261115
DTSTAMP:20260831T014402
CREATED:20180820T105530Z
LAST-MODIFIED:20260824T095122Z
UID:732-1794614400-1794700799@cl.bas.bg
SUMMARY:Кръстовден
DESCRIPTION:Народен празник\, свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (13.XI.) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. В някои райони на страната той е наречен гроздоберник\, защото започва гроздоберът. В този ден се организират и общоселски събори\, на които колят курбан за здраве. Започват есенните седенки и активният предбрачен сезон. В Източна Тракия на тези седенки момците изпълняват обичая джамала (камила) ­ вж. Кукерски игри.\nНа този ден православната църква празнува един от своите най-важни и тържествени празници ­ “въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен”. Църквата извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен 4 пъти през годината.
URL:http://cl.bas.bg/event/%d0%ba%d1%80%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b4%d0%b5%d0%bd/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261205
DTEND;VALUE=DATE:20261206
DTSTAMP:20260831T014402
CREATED:20191031T090447Z
LAST-MODIFIED:20260824T095051Z
UID:2069-1796428800-1796515199@cl.bas.bg
SUMMARY:Сава
DESCRIPTION:Именници: Сава \nПразник\, който най-често се свързва с Варвара и Никулден. На него обреди не се извършват. Обикновено Сава минава в приготовления за празничната никулденска трапеза. В някои райони на страната се празнува за сечено и порязано\, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици\, ножове\, игли)\, за да не им причини зло Варвара.
URL:http://cl.bas.bg/event/%d1%81%d0%b0%d0%b2%d0%b0/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261206
DTEND;VALUE=DATE:20261207
DTSTAMP:20260831T014402
CREATED:20191031T084525Z
LAST-MODIFIED:20260824T095006Z
UID:2066-1796515200-1796601599@cl.bas.bg
SUMMARY:Никулден
DESCRIPTION:Именници: Никола\, Николина\, Ненка\, Нина \nОбредна трапеза: \nрибник (печен в тесто цял шаран)\, боб\, сарми\, обреден хляб \nСв. Никола\, рибен св. Никола ­ един от най-големите зимни празници с ясно изразен семеен характер. Посветен е на св. Никола – покровител на моретата\, на моряците и рибарите. Най-типично за обредността е приготвянето на специално ястие – рибник. Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята\, защото се вярва\, че ако човек стъпи там\, той се разболява и умира. Костта от глават\, която наподобява кръст\, се запазва за лек против детски болести. На трапезата се поставят и постни ястия\, както и специален обреден хляб (параклис\, служба\, богов\, колак\, Никулденски хляб). Рибникът и хлябът се прекадяват и от тях раздава. Всеки трябва да хапне риба – „На Никулден човек трябва да почопли зъби с рибя кост\, макар и от боклука да я вземе“. Никулден е един от бълг. празници\, на чийто светец често се посвещава\, в случай на преживяно тежко премеждие\, избегната беда или изобщо „за здраве на къщата“\, семейният обичай курбан. Никулденският курбан винаги е рибен\, приготвен по определен начин. На него задължително се раздава. Канят се близки и роднини на трапезата. Често службата съвпада с именния ден на домакина (домакинята). В някои села на Пловдивско на Никулден жените палят свещи\, раздават пити и ядене\, целуват камъните или иконата на светеца и оставят дребни дарове (пари\, цветя\, пешкири).\nВ православния календар св. Никола Мирликийски Чудотворец е известен и като Николай Угодник. Кръстното му име Николай означава “Побеждаващ”. След праведен монашески живот Николай става архиепископ на гр. Мир\, обл. Ликия (Мала Азия)\, където умира през 342 г. Според едно предание той е човекът\, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери с подарените от св. Николай три кесии злато. На него се приписват и множество чудеса\, избавящи моряците и пътуващите по море от водната стихия. Затова на този ден се слага край на есенно-зимния риболов. Уловът се пренася жертва на светеца. На този ден всички кораби в открито море спират\, за да се почете патронът-светеца.
URL:http://cl.bas.bg/event/%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d1%83%d0%bb%d0%b4%d0%b5%d0%bd/
END:VEVENT
BEGIN:VEVENT
DTSTART;VALUE=DATE:20261220
DTEND;VALUE=DATE:20261221
DTSTAMP:20260831T014402
CREATED:20190909T082317Z
LAST-MODIFIED:20260824T094928Z
UID:1863-1797724800-1797811199@cl.bas.bg
SUMMARY:Игнажден
DESCRIPTION:Именници: Игнат \nОбредна трапеза: ошав (компот от сушени плодове)\, варена царевица\, жито\, просо\, орехи\, боб\, зеле\, лук\, чесън\, туршия от пипер\, пита с мая (без украса)\, кравайчета\, картофи с ориз\, булгур \nИгнат\, Идинак\, Поляз\, Полязовден – традиционен народен празник. Вярва се\, че от този ден започва Новата година и коледните празници. Тази представа определя съдържанието и смисъла на игнажденската празнична обредност. В Източна България на този ден е първата Кадена вечеря. Трапезата е изцяло постна. Върху хляба и житото се запалва свещ\, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта\, свеща\, орехите се запазват за останалите кадени вечери. Най-характерен за празника е обичаят полязване. По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината – за здравето\, плодородието\, имането. Полазникът (полезник\, полязник\, споходник) може да бъде чежд или свой човек. Ако той не е късметлия\, през годината няма да има благополучие за дома\, главно в стопанството. В по-далечно минало\, когато още са съществували задругите\, за полазник е поканвано лице\, чийто полаз е изпитан от по-предни години. Този полазник е посрещнат тържествено и му е слагана трапеза. Домашният полазник (лицето\, което сутринта излезе най-напред от къщи на двора) внася трески от дръвника\, слага ги на огъня и пожелава: „Колко искри\, толкова яренца (агънца\, теленца\, кончета…)“. Някои произнасят животински звуци или мамения. В много села влезлият полазник най-напред сяда върху треските или сламата\, които е внесъл\, поседява известно време върху тях\, за да мътят добре през годината квачките. За блъгословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове – за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза\, чорапи\, кърпа или къделя вълна. Някъде смятат\, че има и животни с добър и лош полаз. В някои села на Игнажден пекат царевични зърна\, като гадаят по тях; ако пуканките са повече\, повече женски пилета\, агнета и пр. ще се добият през годината. Жени\, които не са се отродили\, на този ден спазват забраната да не работят\, за да бъде леко раждането им. За предпазване от магьосничество\, които обират чуждото благополучие\, преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата\, посипват от каденото жито и пепел около къщата\, правят три кръстни знака с тестото от колаците върху греда от тавана. За лек и магия започва извършването на обряда Вардене квас.\nИгнажден е голям христиански празник в чест на св. Игнатий Богоносец ­ ученик на Йоан Богослов\, по-късно епископ на Антиохийската църква. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Наричан е Богоносец\, защото той казва\, че носи в сърцето си Бог. Осъден на смърт от рим. имп. Траян (98 ­ 117) заради верските си убеждения. Загива мъченически\, разкъсан от лъвове.
URL:http://cl.bas.bg/event/%d0%b8%d0%b3%d0%bd%d0%b0%d0%b6%d0%b4%d0%b5%d0%bd/
END:VEVENT
END:VCALENDAR